Европейските банки се обръщат към частния капитал за сливания и придобивания без сълзи
Как могат банките в Европа да осъществят сливания, когато политиците са толкоз изнервени за евентуални покупко-продажби? Ръководителите се борят с въпроса, откакто кредитори като UniCredit и BBVA се натъкнаха на спънки. Един вероятен отговор: намерете продавачи даже по-малко известни от самите банки.
Частен капитал, да вземем за пример. Според разбора на Lex на данни на Bloomberg европейските банки изкупуват бизнеси, които преди са били благосъстоятелност на компании за изкупуване, с рекордни темпове, с над 15 милиарда $ придобивания тази година. Няколко бяха кредитори, които бяха прочистени, откакто бяха покрай колапс вследствие на финансовите рецесии в Съединени американски щати и еврозоната.
Тенденцията донесе изгоди и за двете страни. Фирмите за частни финансови вложения са били подложени на напън да върнат пари на своите поддръжници след дълъг интервал на слаби размери на излизане; продажбата с един размах на „ стратегически “ купувачи – което значи други банки – побеждава чакането за IPO и постепенна ликвидация.
Бумът оказва помощ да се компенсира бавното възобновяване на други места. Финансовите услуги, в това число застраховането, съставляват към 20 % от общата стойност на изходите на частни капитали в Европа тази година, съгласно данни от Preqin, повече от два пъти повече от междинното за последните 10 години.
Междувременно банките имат доста свободни пари, които желаят да похарчат, а фирмите, подкрепяни от частни капитали, наподобява идват с по-малко затруднения. От една страна, договарянията с шепа институции са по-лесни от опитите да спечелите хиляди жестоки вложители на дребно. Сравнете несполучливата оферта на BBVA за Sabadell с директната покупка на NIBC от Blackstone за 1 милиард $ от ABN Amro.
Нито пък обществото се интересува доста дали задграничните банки купуват локални сътрудници, които към този момент са били в хватката на далечни финансисти. Вижте приглушената реакция, когато френската BPCE купи португалския заемодател Novo Banco, против шума, породен от интереса на UniCredit към записания в Германия народен първенец Commerzbank.
Банковите шефове, които се надяват да тръгнат по пътя на придобиването, несъмнено, са лимитирани от лимитираното предложение на кредитори с положителни размери в портфейли с частни финансови вложения. Все отново има признаци, че наклонността би трябвало да продължи най-малко през идната година. Съобщава се, че подкрепената от Cerberus Hamburg Commercial Bank обмисля продажба за няколко милиарда евро. Разхлабване на дефинициите и увеличение на вариантите – Warburg Pincus и Permira са обмислили продажба на £2,5 милиарда на мениджъра на благосъстоянието Evelyn Partners, да вземем за пример.
Сделки от подобен размер няма да обезпечат оня тип трансформиращи промени в банковия бранш, каквито мажоретки на консолидацията като някогашния началник на централната банка Марио Драги се надяват да видят. Но те би трябвало да задвижат топката. След като вложители, регулатори и политици видят, че банките могат сполучливо да ръководят няколко по-малки покупко-продажби, би трябвало да последват по-големи.
